Thursday, October 18, 2007

Some things never change

От две седмици в апартамента ми под наем в Нови Београд всяка божа сутрин между 7:30 и 8:30 идват майстори...Поздравяват ме жизнерадостно, нанасят се, сядат на масата и изваждат заводски хляб, домати и пихиест желиран колбас за закуска, в който със сигурност няма и грам месо. Отклонявам поканата да седна при тях. Внимавам да не ме забелязват и със сигурност да не давам поводи за разговори. Старчето обаче винаги си намира. Говори ми на сръбски, тук-таме с английски, френски, немски думи, които е научил тук-таме кой знае как през живота си. Като не разбирам - говори по-високо. Обяснява ми от къде е. Пита ме за Рени (фолк-певицата). Обяснява ми че трябва да ям повече, щото само пия кафе и не е хубаво. Като общителен таксиджия е. Или по-лошо.
Същият вчера дойде в 7:20 (!) и на влизане изкрещя Good Morning! - щипейки ме по бузите...
Тази сутрин си беше отключил, но към 8 вече реши, че ми е време да ставам - надникна ми през прозореца на балкона и включи микорофона с адския ентусиазъм: "Доброе ютро, айде време да ставаш, да радиш!"...Полудях! На излизане ме изпрати с "Au revoir! Mon grande chat noir! Знаш ща значи? Не знаш" Знам, казвам, моята голяма черна котка. "Браво бе!!!" - награбва ми ръката да я целува - "Хочеш виняк?" Виняк е възможно най-евтината местна ракия...или нещо подобно...Всяка вечер намирам бутилката все по-празна на масата. Днес вече няма нищо. Поне са си прибрали бачкаторските обувки и работните панталони от пода. И не са ми забравили хладилника изключен след като са го местили (като вчера). Ако трябва да бъда честна други поражения нямам, но вече адски ме нервира перманентното им присъствие наоколо.
Не знам колко работа са свършили тия дни и колко са можели да свършат. Но също като в България, хазяйката търчи да им носи бири и трепери да е мила с тях при положение, че тия дни им плати около три мои заплати.
Някой да ми обясни как това изконно беумие не е мръднало на сантиметър през последния един век...2007 сме мамка му! Какви нови технологии, какви пет лева.
И моля, някой най-накрая да измисли име на тая професия...- "Майстори"??!?! Please!
P.S. Защо още никой не се е сетил в България да направи читава фирма за подобни услуги?! Ако рекламата заложи на "Нашите работници са възпитани, не поркат бира у вас, спазват си сроковете и имат точен ценоразпис" - според мен ще направи милиони...

No comments: